3 авг. 2019 г., 05:59

Декорация

754 2 6

Едно листо, метално и красиво

стои си мъртво в стаята,

краси!

 

Самотно аз, невярно жива

попитах Го

О, Господи защо си ме създал, да стана приживе на прах?...

В листото на това дърво ме Ти  превърна

макар, че не живях във грях...

Омръзна ми

като Сезиф да бутам своя камък

и да погребвам своите мечти...

Омръзна ми

да отстоявам, на примитивните лъжи...

В какво ме Ти превърна, а?

Кажи!

 

Стоях   си  аз безмълвно

даже спрях да мисля

Да страдам, с чуждите съдби...

 

В декор за стаята и за стената,

ме превърна Ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Друмева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Бени! Благодаря, че не отмина!
  • Дълбоко проникващи стихове...
  • Благодаря ти за коментара, Младене! Радвам се, че не го спести! Благодаря и за Любими!
    Трогваш!
  • Невинаги жизнените и движещите се привидно свободно, са носители на живот. Нерядко те са само вертикално крачещи покойници. Най-важен е духът в човека и именно той ни прави човеци. Колкото по-навреме осъзнаем това, толкова по--близо сме до просветлението. Чудесен стих споделяш с нас, Руми. Поздравявам те!
  • Пепи, благодаря ти! Прекрасен ден, с творчески идеи, ти пожелавам!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...