Соларе (Румяна Друмева) Соларе (Румяна Друмева)
30 119
3.08.2019 г., 5:59

Декорация

749 2 6

Едно листо, метално и красиво

стои си мъртво в стаята,

краси!

 

Самотно аз, невярно жива

попитах Го

О, Господи защо си ме създал, да стана приживе на прах?...

В листото на това дърво ме Ти  превърна

макар, че не живях във грях...

Омръзна ми

като Сезиф да бутам своя камък

и да погребвам своите мечти...

Омръзна ми

да отстоявам, на примитивните лъжи...

В какво ме Ти превърна, а?

Кажи!

 

Стоях   си  аз безмълвно

даже спрях да мисля

Да страдам, с чуждите съдби...

 

В декор за стаята и за стената,

ме превърна Ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря ти, Бени! Благодаря, че не отмина!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Дълбоко проникващи стихове...
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря ти за коментара, Младене! Радвам се, че не го спести! Благодаря и за Любими!
    Трогваш!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Невинаги жизнените и движещите се привидно свободно, са носители на живот. Нерядко те са само вертикално крачещи покойници. Най-важен е духът в човека и именно той ни прави човеци. Колкото по-навреме осъзнаем това, толкова по--близо сме до просветлението. Чудесен стих споделяш с нас, Руми. Поздравявам те!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Пепи, благодаря ти! Прекрасен ден, с творчески идеи, ти пожелавам!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0