Декорация
Едно листо, метално и красиво
стои си мъртво в стаята,
краси!
Самотно аз, невярно жива
попитах Го
О, Господи защо си ме създал, да стана приживе на прах?...
В листото на това дърво ме Ти превърна
макар, че не живях във грях...
Омръзна ми
като Сезиф да бутам своя камък
и да погребвам своите мечти...
Омръзна ми
да отстоявам, на примитивните лъжи...
В какво ме Ти превърна, а?
Кажи!
Стоях си аз безмълвно
даже спрях да мисля
Да страдам, с чуждите съдби...
В декор за стаята и за стената,
ме превърна Ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
