Соларе (Румяна Друмева) Соларе (Румяна Друмева)
30 119
Aug 3, 2019, 5:59 AM

Декорация

  Poetry
750 2 6

Едно листо, метално и красиво

стои си мъртво в стаята,

краси!

 

Самотно аз, невярно жива

попитах Го

О, Господи защо си ме създал, да стана приживе на прах?...

В листото на това дърво ме Ти  превърна

макар, че не живях във грях...

Омръзна ми

като Сезиф да бутам своя камък

и да погребвам своите мечти...

Омръзна ми

да отстоявам, на примитивните лъжи...

В какво ме Ти превърна, а?

Кажи!

 

Стоях   си  аз безмълвно

даже спрях да мисля

Да страдам, с чуждите съдби...

 

В декор за стаята и за стената,

ме превърна Ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Друмева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря ти, Бени! Благодаря, че не отмина!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Дълбоко проникващи стихове...
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Благодаря ти за коментара, Младене! Радвам се, че не го спести! Благодаря и за Любими!
    Трогваш!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Невинаги жизнените и движещите се привидно свободно, са носители на живот. Нерядко те са само вертикално крачещи покойници. Най-важен е духът в човека и именно той ни прави човеци. Колкото по-навреме осъзнаем това, толкова по--близо сме до просветлението. Чудесен стих споделяш с нас, Руми. Поздравявам те!
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Пепи, благодаря ти! Прекрасен ден, с творчески идеи, ти пожелавам!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0