Соларе (Румяна Друмева)
114 1327
Aug 3, 2019, 5:59 AM

Декорация 

  Poetry
482 2 6

Едно листо, метално и красиво

стои си мъртво в стаята,

краси!

 

Самотно аз, невярно жива

попитах Го

О, Господи защо си ме създал, да стана приживе на прах?...

В листото на това дърво ме Ти  превърна

макар, че не живях във грях...

Омръзна ми

като Сезиф да бутам своя камък

и да погребвам своите мечти...

Омръзна ми

да отстоявам, на примитивните лъжи...

В какво ме Ти превърна, а?

Кажи!

 

Стоях   си  аз безмълвно

даже спрях да мисля

Да страдам, с чуждите съдби...

 

В декор за стаята и за стената,

ме превърна Ти!

© Румяна Друмева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Бени! Благодаря, че не отмина!
  • Дълбоко проникващи стихове...
  • Благодаря ти за коментара, Младене! Радвам се, че не го спести! Благодаря и за Любими!
    Трогваш!
  • Невинаги жизнените и движещите се привидно свободно, са носители на живот. Нерядко те са само вертикално крачещи покойници. Най-важен е духът в човека и именно той ни прави човеци. Колкото по-навреме осъзнаем това, толкова по--близо сме до просветлението. Чудесен стих споделяш с нас, Руми. Поздравявам те!
  • Пепи, благодаря ти! Прекрасен ден, с творчески идеи, ти пожелавам!
  • Измамното щастие през неговата призма...

    Мн добре казано, хубав стих
Random works
: ??:??