7 апр. 2009 г., 08:59

Деликатно равновесие

751 0 0

Дребните свади пробождат живота ни с яростни копия.

Недостойните чувства и сметчици ни погубват.

Оплетени в мрежи от глупости се ядосваме.

Забравяме какво е да мислим, да можем, да чувстваме!...

 

Големите радости ни отминават. Все не смогваме

да сме щастливи! Съвършенството -

колкото повече се стремим към него,

толкова повече то от нас бяга!

 

Между небето и земята трябва да минава пътят ни.

Но така рядко това се случва -

понякога забити до очите във пръстта сме,

друг път високо в облаците скитаме...

 

...Краката ни да стъпват леко по земята трябва.

Очите ни да гледат нагоре към небето!

Усмивката да ни е най-добър приятел!

 Ръцете ни да са готови за прегръдка винаги!

 

                                                                                            2003г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...