Apr 7, 2009, 8:59 AM

Деликатно равновесие 

  Poetry » Phylosophy
557 0 0

Дребните свади пробождат живота ни с яростни копия.

Недостойните чувства и сметчици ни погубват.

Оплетени в мрежи от глупости се ядосваме.

Забравяме какво е да мислим, да можем, да чувстваме!...

 

Големите радости ни отминават. Все не смогваме

да сме щастливи! Съвършенството -

колкото повече се стремим към него,

толкова повече то от нас бяга!

 

Между небето и земята трябва да минава пътят ни.

Но така рядко това се случва -

понякога забити до очите във пръстта сме,

друг път високо в облаците скитаме...

 

...Краката ни да стъпват леко по земята трябва.

Очите ни да гледат нагоре към небето!

Усмивката да ни е най-добър приятел!

 Ръцете ни да са готови за прегръдка винаги!

 

                                                                                            2003г.

 

 

 

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??