11 нояб. 2009 г., 17:01

Делници

1.1K 0 5

Черни облаци обсипали небето,

птици в полет, неговорещи ( природата не разбираше от говор),

затворени прозорци,

несподелени мисли...

... делници, обречени в тайни.

 

Сутрешна мъгла, споходила небето,

мълчаливи клони, движещи се със вятъра (природата познаваше мълчанието)

полуотворени врати,

желание за споделености...

... делници, обречени в загадка.

 

Дъжд пороен, стичащ от небето,

разгърнати чадъри, пазещи от мокрото (природата имаше нужда от сълзи)

отворени домове,

разговори искрени...

... делници, обречени в разкритие.

 

 

Изгарящо слънце, обсебило небето,

слънчогледови поля усмихват се на всеки (природата обичаше усмивките)

открити светове,

осъществени чувства...

... делници, обречени на щастие.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...