Nov 11, 2009, 5:01 PM

Делници

1.1K 0 5

Черни облаци обсипали небето,

птици в полет, неговорещи ( природата не разбираше от говор),

затворени прозорци,

несподелени мисли...

... делници, обречени в тайни.

 

Сутрешна мъгла, споходила небето,

мълчаливи клони, движещи се със вятъра (природата познаваше мълчанието)

полуотворени врати,

желание за споделености...

... делници, обречени в загадка.

 

Дъжд пороен, стичащ от небето,

разгърнати чадъри, пазещи от мокрото (природата имаше нужда от сълзи)

отворени домове,

разговори искрени...

... делници, обречени в разкритие.

 

 

Изгарящо слънце, обсебило небето,

слънчогледови поля усмихват се на всеки (природата обичаше усмивките)

открити светове,

осъществени чувства...

... делници, обречени на щастие.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...