Делници
Делници сиви, седмично скучни
със сутрини бързи досадно беззвучни
скрити във времето, хрупкаво, крехко
в гънчици с граници, безпаметно, бегло
Някак търкалят се, някак намират се
удавени в грижите, безнаказано сливат се
Закотвят ни сигурно, без усилно и леко
приютили ни с трайна вяра в сърцето
Делници бягащи, от минало в бъдеще
отминават сегашното в мило съзвучие
Разпалили вярата, прибрали умората...
изпитна сесия, вселенска за хората
Началото няма го, краят невидим е...
Победи и загуби... де ще откриете
Но шлайфат усилено, полират графита
в диамант го превръщат, блестящ на зенита
Делници бягащи през древни епохи
крепят поколения, съдби и народи.
Започнали плавно все още проправят
нов път към звездите, който все още го няма
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
