Делници сиви, седмично скучни

със сутрини бързи досадно беззвучни

скрити във времето, хрупкаво, крехко

в гънчици с граници, безпаметно, бегло

Някак търкалят се, някак намират се

удавени в грижите, безнаказано сливат се

Закотвят ни сигурно, без усилно и леко

приютили ни с трайна вяра в сърцето

Делници бягащи, от минало в бъдеще

отминават сегашното в мило съзвучие

Разпалили вярата, прибрали умората...

изпитна сесия, вселенска за хората

Началото няма го, краят невидим е...

Победи и загуби... де ще откриете

Но шлайфат усилено, полират графита

в диамант го превръщат, блестящ на зенита

Делници бягащи през древни епохи

крепят поколения, съдби и народи.

Започнали плавно все още проправят

нов път към звездите, който все още го няма