Wali (Виолета Томова)
280 1156
2 июл. 2020 г., 00:27

Моят ден 

  Поэзия » Другая
367 1 2

 

 

  

              Днешният ми ден нанякъде отива.

              Вървя с него и аз. Пътеката е дива.

              Мъглив е хоризонтът. Пиян е кръговратът.

              Влюбеният залез идва с вечерта.

              Раздялата с деня е приказно красива.

              Ще дойде и нощта - наново- мълчалива,

              за да преспи света- объркан в тъмнината.

              Блещука споменът в прозорец осветен,

              но бърза утрото и носи нова дата.

              Деня ми ще кремират - уморен- те-

              всичките илюзии за вечност - непозната.

              Праха му ще разпръснат из земята-

              да го отмие времето...или на паметта метлата,

              но вятърът ще го издигне в небесата.

              Обикновен, ветровит и вятърничав ден.

              Сега е жив. Сега не е самотник той.

                       Денят е мой

              и двамата ще продължим играта.

             

© Виолета Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дълбоко смислено и достойно за най-висока оценка!
  • "Деня ми ще кремират...
    Праха му ще разпръснат из земята -
    да го отмие времето...или на паметта метлата,
    но вятърът ще го издигне в небесата.
    Обикновен, ветровит и вятърничав ден.
    Сега е жив. Сега не е самотник той.
    Денят е мой
    и двамата ще продължим играта."

    Както обикновено, вплиташ с финес цяла една философия в прекрасната си лирична тоналност, Вили. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??