Моят ден
Днешният ми ден нанякъде отива.
Вървя с него и аз. Пътеката е дива.
Мъглив е хоризонтът. Пиян е кръговратът.
Влюбеният залез идва с вечерта.
Раздялата с деня е приказно красива.
Ще дойде и нощта - наново- мълчалива,
за да преспи света- объркан в тъмнината.
Блещука споменът в прозорец осветен,
но бърза утрото и носи нова дата.
Деня ми ще кремират - уморен- те-
всичките илюзии за вечност - непозната.
Праха му ще разпръснат из земята-
да го отмие времето...или на паметта метлата,
но вятърът ще го издигне в небесата.
Обикновен, ветровит и вятърничав ден.
Сега е жив. Сега не е самотник той.
Денят е мой
и двамата ще продължим играта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
