Моят ден

2.07.2020 г., 0:27 ч.

Поезия » Друга

470 1 2

Днешният ми ден нанякъде отива.

Вървя с него и аз. Пътеката е дива.

Мъглив е хоризонтът. Пиян е кръговратът.

Влюбеният залез идва с вечерта.

Раздялата с деня е приказно красива.

Ще дойде и нощта - наново- мълчалива,

за да преспи света- объркан в тъмнината.

Блещука споменът в прозорец осветен,

но бърза утрото и носи нова дата.

Деня ми ще кремират - уморен- те-

всичките илюзии за вечност - непозната.

Праха му ще разпръснат из земята-

да го отмие времето...или на паметта метлата,

но вятърът ще го издигне в небесата.

Обикновен, ветровит и вятърничав ден.

Сега е жив. Сега не е самотник той.

Денят е мой

и двамата ще продължим играта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

M1234567891 (Миночка Митева)

2021-02-18T20:20:49+02:00

Дълбоко смислено и достойно за най-висока оценка!
vega666 (Младен Мисана)

2020-07-02T10:06:52+03:00

"Деня ми ще кремират...
Праха му ще разпръснат из земята -
да го отмие времето...или на паметта метлата,
но вятърът ще го издигне в небесата.
Обикновен, ветровит и вятърничав ден.
Сега е жив. Сега не е самотник той.
Денят е мой
и двамата ще продължим играта."

Както обикновено, вплиташ с финес цяла една философия в прекрасната си лирична тоналност, Вили. Поздравявам те!