3 мая 2008 г., 12:33

Демон от Ада

1.2K 0 0
  Какво си ти и как те намерих?

Защо грешки отровни отново създадох?

Стари дела от прах възродих и Демонът събудих,

себе си заблудих.

Отровата се стича по устните от лед,

като сладък черен мед.

Отворих стари, гноясали рани,

за да унищожа душата, страстта, плътта ни.

 

Исках любов, а получих измама.

Воняща яма с въпроси безкрай.

Душата ми агонизира, а аз я водя към края,

себе си лъжа, че Рай е това.

 

Демон открих в океана забулен.

Събудих го, за да се всели в него самият Сатана.

Себе си исках само да убедя,

че още не е късно да спра да кървя.

 

Черен Ангел с дяволска душа.

Дните ми пороби, вмириса моята съдба.

Животът ми прокуди и подари ми тъмнина.

Гласът ми задуши.

Не мога да крещя!

 

Спасение ли търся или опростена вина?

Тялото умира.

Отива си една душа.

 

Всичко погина, докоснато от твоята ръка.

Прокоба в змийска отрова -

оставяш само този вкус в моята уста.

Отиди си и ме остави на свобода!

Демон от Ада, моя мания!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...