Защо грешки отровни отново създадох?

Стари дела от прах възродих и Демонът събудих,

себе си заблудих.

Отровата се стича по устните от лед,

като сладък черен мед.

Отворих стари, гноясали рани,

за да унищожа душата, страстта, плътта ни.

Исках любов, а получих измама.

Воняща яма с въпроси безкрай.

Душата ми агонизира, а аз я водя към края,

себе си лъжа, че Рай е това.

Демон открих в океана забулен.

Събудих го, за да се всели в него самият Сатана.

Себе си исках само да убедя,

че още не е късно да спра да кървя.

Черен Ангел с дяволска душа.

Дните ми пороби, вмириса моята съдба.

Животът ми прокуди и подари ми тъмнина.

Гласът ми задуши.

Не мога да крещя!

Спасение ли търся или опростена вина?

Тялото умира.

Отива си една душа.

Всичко погина, докоснато от твоята ръка.

Прокоба в змийска отрова -

оставяш само този вкус в моята уста.

Отиди си и ме остави на свобода!

Демон от Ада, моя мания!