Демона веднъж сънува,
че най-добър приятел му е Бог
и в рая с него пие и танцува,
във душата си не носещ капка зло.
Демона веднъж сънува
и щастлив почувства се във този сън.
Нима сърцето му започна да жадува
не за вечен мраз, а топъл дъжд?
Така заживя, коварния, със нова мисъл,
сваляйки лика си, тъй свиреп
и сложи друг - безбрежно ведър,
усмихвайки се на живота си красив.
Дори съня му някак си се сбъдна -
Бог приятел стана му добър
и демона - като дете - от радост плака
със сълзи - пороен летен дъжд.
© Ивето Все права защищены