Xadess (Дилян Георгиев)
52 64
25 дек. 2014 г., 16:10

Демони 

  Поэзия » Философская
528 0 2

Оцапани в кръв
на живите довчера,
идват за нас, лъжи да плетат,
да скрият образа си на Химера,
в раните наши да бръкнат с пръст...
Да посрещнем ний нашите демони,
че изправени някак си смело пред тях,
не можем да хвърляме камъни,
че ще се осъдим отново на грях!
Че те са нашите греховни азове,
от които все упорито се крием,
щото при хората отдавна е базова
същността, що никога не можем да изтрием...
И затова може би са демони
и са вечни придружители към Ада,
дали ще минем, ще покаже времето,
ще се види кой повече ще страда!

© Дилян Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересното е, че нашите демони са нещо като стрелочници. Могат да ни посочат пътя към Ада или към Божието царство. Но към какво точно, ще узнаем едва във финалния си миг.

    Към интересни мисли подтиква този ти текст, Диляне!

    Поздрав!
  • Така им се пада на демоните! Весела Коледа!
Предложения
: ??:??