25 dic 2014, 16:10

Демони

810 0 2

Оцапани в кръв
на живите довчера,
идват за нас, лъжи да плетат,
да скрият образа си на Химера,
в раните наши да бръкнат с пръст...
Да посрещнем ний нашите демони,
че изправени някак си смело пред тях,
не можем да хвърляме камъни,
че ще се осъдим отново на грях!
Че те са нашите греховни азове,
от които все упорито се крием,
щото при хората отдавна е базова
същността, що никога не можем да изтрием...
И затова може би са демони
и са вечни придружители към Ада,
дали ще минем, ще покаже времето,
ще се види кой повече ще страда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересното е, че нашите демони са нещо като стрелочници. Могат да ни посочат пътя към Ада или към Божието царство. Но към какво точно, ще узнаем едва във финалния си миг.

    Към интересни мисли подтиква този ти текст, Диляне!

    Поздрав!
  • Така им се пада на демоните! Весела Коледа!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...