25 dic 2014, 16:10

Демони

802 0 2

Оцапани в кръв
на живите довчера,
идват за нас, лъжи да плетат,
да скрият образа си на Химера,
в раните наши да бръкнат с пръст...
Да посрещнем ний нашите демони,
че изправени някак си смело пред тях,
не можем да хвърляме камъни,
че ще се осъдим отново на грях!
Че те са нашите греховни азове,
от които все упорито се крием,
щото при хората отдавна е базова
същността, що никога не можем да изтрием...
И затова може би са демони
и са вечни придружители към Ада,
дали ще минем, ще покаже времето,
ще се види кой повече ще страда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересното е, че нашите демони са нещо като стрелочници. Могат да ни посочат пътя към Ада или към Божието царство. Но към какво точно, ще узнаем едва във финалния си миг.

    Към интересни мисли подтиква този ти текст, Диляне!

    Поздрав!
  • Така им се пада на демоните! Весела Коледа!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...