Оцапани в кръв
на живите довчера,
идват за нас, лъжи да плетат,
да скрият образа си на Химера,
в раните наши да бръкнат с пръст...
Да посрещнем ний нашите демони,
че изправени някак си смело пред тях,
не можем да хвърляме камъни,
че ще се осъдим отново на грях!
Че те са нашите греховни азове,
от които все упорито се крием,
щото при хората отдавна е базова
същността, що никога не можем да изтрием...
И затова може би са демони
и са вечни придружители към Ада,
дали ще минем, ще покаже времето,
ще се види кой повече ще страда!
© Дилян Георгиев Всички права запазени
Към интересни мисли подтиква този ти текст, Диляне!
Поздрав!