29 мая 2008 г., 12:36

Демони

1.8K 0 2

                                                   Демони

              Душата ми се разплака, обградих се с толкова много демони,

              тя пищи и моли се да спра, не бих могла, напомнят ми за любовта

              и как сили съм намирала да стъпвам по огнени езици, облизващи ме!

              Тя стене и умолява ме, а те разкъсват ме и учат ме да бъда зла!

              Не вярвам в нежните докосвания и в добри дела.

              Животът ми е история, която пиша си сама, не доверчива, не,

              доверявах се и пак упрекваха ме за това!

              Обграждам се със Демони и вече мога да летя!    

              

              

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...