Демони
Душата ми се разплака, обградих се с толкова много демони,
тя пищи и моли се да спра, не бих могла, напомнят ми за любовта
и как сили съм намирала да стъпвам по огнени езици, облизващи ме!
Тя стене и умолява ме, а те разкъсват ме и учат ме да бъда зла!
Не вярвам в нежните докосвания и в добри дела.
Животът ми е история, която пиша си сама, не доверчива, не,
доверявах се и пак упрекваха ме за това!
Обграждам се със Демони и вече мога да летя!
© Илияна Илиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
