29.05.2008 г., 12:36

Демони

1.8K 0 2

                                                   Демони

              Душата ми се разплака, обградих се с толкова много демони,

              тя пищи и моли се да спра, не бих могла, напомнят ми за любовта

              и как сили съм намирала да стъпвам по огнени езици, облизващи ме!

              Тя стене и умолява ме, а те разкъсват ме и учат ме да бъда зла!

              Не вярвам в нежните докосвания и в добри дела.

              Животът ми е история, която пиша си сама, не доверчива, не,

              доверявах се и пак упрекваха ме за това!

              Обграждам се със Демони и вече мога да летя!    

              

              

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...