11 дек. 2015 г., 16:44

Демонична поема

558 0 3

 

          Демонична поема

                         Да жил, но жизнь моя

                         без этих трех волшебных дней

                         была б печальней и сивей

                         безсыльной старости твоей.

                                   М.Ю.Лермонтов

                                   „Мцыри“

 

Разпалени от страст необуздана

в каскадата на падащи звезди

и на Твореца с властната покана

изречена в Началото: „Бъди !...“-

 

в Душата ми просветват тихи мълнии

засипват я с горящи семена,

а всяка мълния един пожар покълнал е

от страстната повеля на жена,

 

която съм обичал с вдъхновение,

задъхан, с ненаситността на Бог...

В живота нямах земни притеснения

и с бъдното живях като Пророк!..

 

...Една след друга към небитието

проблясват мълниите в моята Душа,

а тяхното сияние в небето

импулсно заиграва с Вечността...

 

Отварят се тунелите на Гьодел*

и Демоните спускат се по тях-

изпратени във тая нощ по воля

на: Йехова, Буда и Аллах...

 

В спиралата на огнената Буря

стихията се гъне и реве,

галактики към изгрева се втурват

да търсят неоткрити светове...

 

Те носят в  галактичната си памет

запомнени и нашите черти,

които Огън във нощта извайва

щом мълния за миг ни освети...

 

Това, което страстно ме разнищва

и ей сега дори ще ме взриви,

преди да се превърна на огнище

ти с интуиция защо не долови?...

 

Но как ли Сетивата ни да вкусят

нетленното Начало на Страстта,

щом може би лишени сме от усет

за тръпката при сблъсък с Вечността!..

 

... А демоничното сияние в небето

заченало и нашите Души

и шлейфа след блуждаещи комети

разсичащ мрака в летните нощѝ-

 

 донасят във Послание изящно

със Хаоса от взривни  цветове,

могъщо, непонятно и горящо:

Енергии от други Светове...

 

...Така внезапна, хубава и млада

дошла сама сега във моя дял,

ти наказание ли си, или награда-

оглеждам се все още не разбрал,

 

но благославям този Демоничен жребий

на мене да се паднеш пожелал,

защото вярно е: „ Живях без тебе,

но тъй, че по-добре бе, да не бях живял!...”

 

Коста Качев                                    

                                                         

*Тунели във Времето

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...