Dec 11, 2015, 4:44 PM

Демонична поема 

  Poetry » Phylosophy
399 0 3

 

          Демонична поема

                         Да жил, но жизнь моя

                         без этих трех волшебных дней

                         была б печальней и сивей

                         безсыльной старости твоей.

                                   М.Ю.Лермонтов

                                   „Мцыри“

 

Разпалени от страст необуздана

в каскадата на падащи звезди

и на Твореца с властната покана

изречена в Началото: „Бъди !...“-

 

в Душата ми просветват тихи мълнии

засипват я с горящи семена,

а всяка мълния един пожар покълнал е

от страстната повеля на жена,

 

която съм обичал с вдъхновение,

задъхан, с ненаситността на Бог...

В живота нямах земни притеснения

и с бъдното живях като Пророк!..

 

...Една след друга към небитието

проблясват мълниите в моята Душа,

а тяхното сияние в небето

импулсно заиграва с Вечността...

 

Отварят се тунелите на Гьодел*

и Демоните спускат се по тях-

изпратени във тая нощ по воля

на: Йехова, Буда и Аллах...

 

В спиралата на огнената Буря

стихията се гъне и реве,

галактики към изгрева се втурват

да търсят неоткрити светове...

 

Те носят в  галактичната си памет

запомнени и нашите черти,

които Огън във нощта извайва

щом мълния за миг ни освети...

 

Това, което страстно ме разнищва

и ей сега дори ще ме взриви,

преди да се превърна на огнище

ти с интуиция защо не долови?...

 

Но как ли Сетивата ни да вкусят

нетленното Начало на Страстта,

щом може би лишени сме от усет

за тръпката при сблъсък с Вечността!..

 

... А демоничното сияние в небето

заченало и нашите Души

и шлейфа след блуждаещи комети

разсичащ мрака в летните нощѝ-

 

 донасят във Послание изящно

със Хаоса от взривни  цветове,

могъщо, непонятно и горящо:

Енергии от други Светове...

 

...Така внезапна, хубава и млада

дошла сама сега във моя дял,

ти наказание ли си, или награда-

оглеждам се все още не разбрал,

 

но благославям този Демоничен жребий

на мене да се паднеш пожелал,

защото вярно е: „ Живях без тебе,

но тъй, че по-добре бе, да не бях живял!...”

 

Коста Качев                                    

                                                         

*Тунели във Времето

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??