11.12.2015 г., 16:44

Демонична поема

556 0 3

 

          Демонична поема

                         Да жил, но жизнь моя

                         без этих трех волшебных дней

                         была б печальней и сивей

                         безсыльной старости твоей.

                                   М.Ю.Лермонтов

                                   „Мцыри“

 

Разпалени от страст необуздана

в каскадата на падащи звезди

и на Твореца с властната покана

изречена в Началото: „Бъди !...“-

 

в Душата ми просветват тихи мълнии

засипват я с горящи семена,

а всяка мълния един пожар покълнал е

от страстната повеля на жена,

 

която съм обичал с вдъхновение,

задъхан, с ненаситността на Бог...

В живота нямах земни притеснения

и с бъдното живях като Пророк!..

 

...Една след друга към небитието

проблясват мълниите в моята Душа,

а тяхното сияние в небето

импулсно заиграва с Вечността...

 

Отварят се тунелите на Гьодел*

и Демоните спускат се по тях-

изпратени във тая нощ по воля

на: Йехова, Буда и Аллах...

 

В спиралата на огнената Буря

стихията се гъне и реве,

галактики към изгрева се втурват

да търсят неоткрити светове...

 

Те носят в  галактичната си памет

запомнени и нашите черти,

които Огън във нощта извайва

щом мълния за миг ни освети...

 

Това, което страстно ме разнищва

и ей сега дори ще ме взриви,

преди да се превърна на огнище

ти с интуиция защо не долови?...

 

Но как ли Сетивата ни да вкусят

нетленното Начало на Страстта,

щом може би лишени сме от усет

за тръпката при сблъсък с Вечността!..

 

... А демоничното сияние в небето

заченало и нашите Души

и шлейфа след блуждаещи комети

разсичащ мрака в летните нощѝ-

 

 донасят във Послание изящно

със Хаоса от взривни  цветове,

могъщо, непонятно и горящо:

Енергии от други Светове...

 

...Така внезапна, хубава и млада

дошла сама сега във моя дял,

ти наказание ли си, или награда-

оглеждам се все още не разбрал,

 

но благославям този Демоничен жребий

на мене да се паднеш пожелал,

защото вярно е: „ Живях без тебе,

но тъй, че по-добре бе, да не бях живял!...”

 

Коста Качев                                    

                                                         

*Тунели във Времето

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...