Демонична поема
Да жил, но жизнь моя
без этих трех волшебных дней
была б печальней и сивей
безсыльной старости твоей.
М.Ю.Лермонтов
„Мцыри“
Разпалени от страст необуздана
в каскадата на падащи звезди
и на Твореца с властната покана
изречена в Началото: „Бъди !...“-
в Душата ми просветват тихи мълнии
засипват я с горящи семена,
а всяка мълния един пожар покълнал е
от страстната повеля на жена,
която съм обичал с вдъхновение,
задъхан, с ненаситността на Бог...
В живота нямах земни притеснения
и с бъдното живях като Пророк!..
...Една след друга към небитието
проблясват мълниите в моята Душа,
а тяхното сияние в небето
импулсно заиграва с Вечността...
Отварят се тунелите на Гьодел*
и Демоните спускат се по тях-
изпратени във тая нощ по воля
на: Йехова, Буда и Аллах...
В спиралата на огнената Буря
стихията се гъне и реве,
галактики към изгрева се втурват
да търсят неоткрити светове...
Те носят в галактичната си памет
запомнени и нашите черти,
които Огън във нощта извайва
щом мълния за миг ни освети...
Това, което страстно ме разнищва
и ей сега дори ще ме взриви,
преди да се превърна на огнище
ти с интуиция защо не долови?...
Но как ли Сетивата ни да вкусят
нетленното Начало на Страстта,
щом може би лишени сме от усет
за тръпката при сблъсък с Вечността!..
... А демоничното сияние в небето
заченало и нашите Души
и шлейфа след блуждаещи комети
разсичащ мрака в летните нощѝ-
донасят във Послание изящно
със Хаоса от взривни цветове,
могъщо, непонятно и горящо:
Енергии от други Светове...
...Така внезапна, хубава и млада
дошла сама сега във моя дял,
ти наказание ли си, или награда-
оглеждам се все още не разбрал,
но благославям този Демоничен жребий
на мене да се паднеш пожелал,
защото вярно е: „ Живях без тебе,
но тъй, че по-добре бе, да не бях живял!...”
Коста Качев
*Тунели във Времето
© Коста Качев Всички права запазени