Един ден, може би типичен,
и той за мен е прозаичен,
и твърде уморен и вял,
със нищо незапомнящ се,
потънал в глухата печал.
Със нищо не различен и смутен,
безкрайно безразличен, лек ден,
изгубващ се във броеве и дати,
заглъхнал, накърняван от поврати.
За мен е малък, жалък, слаб,
за мен е вече нещичко познато,
за мен превръща се във враг, ...