Senni (Силвия)
162 1968
8.11.2007 г., 8:41 ч.

Ден 

  Поезия » Любовна
540 0 7

Един ден, може би типичен,

и той за мен е прозаичен,

и твърде уморен и вял,

със нищо незапомнящ се,

потънал в глухата печал.

 

Със нищо не различен и смутен,

безкрайно безразличен, лек ден,

изгубващ се във броеве и дати,

заглъхнал, накърняван от поврати.

 

За мен е малък, жалък, слаб,

за мен е вече нещичко познато,

за мен превръща се във враг,

не, всъщност сме добри познати.

 

Не е той жив и окрилен,

и няма силата да стори

вълшебството във този ден,

вратите бързо да отвори,

да е до мен, със мен, във мен.

 

Понякога дори да спори,

за свойта чест и смисъла потаен,

така е,

той е безразличен и нехаен.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??