16 окт. 2020 г., 09:02  

Ден 4

488 0 0

Светлина, въздух, симфония -

туй си ти за мен,

но вместо лъчи, хармония -

аз съм измъчен, угнетен.

 

Стена между нас има,

да я разбия аз не мога,

далеч си ти, любима,

растат мъка и тревога.

 

Заключен в затвор тъмен,

аз топли лъчи желая,

но вместо вън да съмне -

от самотата изход не зная.

 

Аз помня слънцето ми,

що забрави за мен,

колко тъжно е да сме сами

и в нощта съм вледенен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...