16.10.2020 г., 9:02  

Ден 4

484 0 0

Светлина, въздух, симфония -

туй си ти за мен,

но вместо лъчи, хармония -

аз съм измъчен, угнетен.

 

Стена между нас има,

да я разбия аз не мога,

далеч си ти, любима,

растат мъка и тревога.

 

Заключен в затвор тъмен,

аз топли лъчи желая,

но вместо вън да съмне -

от самотата изход не зная.

 

Аз помня слънцето ми,

що забрави за мен,

колко тъжно е да сме сами

и в нощта съм вледенен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...