Ден 4

Светлина, въздух, симфония -

туй си ти за мен,

но вместо лъчи, хармония -

аз съм измъчен, угнетен.

Стена между нас има,

да я разбия аз не мога,

далеч си ти, любима,

растат мъка и тревога.

Заключен в затвор тъмен,

аз топли лъчи желая,

но вместо вън да съмне -

от самотата изход не зная.

Аз помня слънцето ми,

що забрави за мен,

колко тъжно е да сме сами

и в нощта съм вледенен.