Ден и нощ
Сутрин стъпвам по росата,
нежно-синя като зов.
Вечер вдигам в небесата
млечните си примки в лов.
Денем съм светлинно смела,
в бездна спускам се, летя.
Нощем се заключвам със звездите
и в безумие крещя.
Сутрин с изгрева политам,
търся залез без тъга.
И така аз все се скитам,
следвам своята съдба.
нежно-синя като зов.
Вечер вдигам в небесата
млечните си примки в лов.
Денем съм светлинно смела,
в бездна спускам се, летя.
Нощем се заключвам със звездите
и в безумие крещя.
Сутрин с изгрева политам,
търся залез без тъга.
И така аз все се скитам,
следвам своята съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дилианна Димитрова Все права защищены
