4 sept 2007, 14:35

Ден и нощ 

  Poesía
809 0 6
 Сутрин стъпвам по росата,
 нежно-синя  като  зов.
 Вечер вдигам в небесата
 млечните си примки в лов.

 Денем съм светлинно смела,
 в бездна спускам се, летя.
 Нощем се заключвам със звездите
 и  в  безумие    крещя.

 Сутрин с изгрева политам,
 търся залез  без  тъга.
 И така аз все се скитам,
 следвам своята съдба.
 
 

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??