Ден и нощ
Сутрин стъпвам по росата,
нежно-синя като зов.
Вечер вдигам в небесата
млечните си примки в лов.
Денем съм светлинно смела,
в бездна спускам се, летя.
Нощем се заключвам със звездите
и в безумие крещя.
Сутрин с изгрева политам,
търся залез без тъга.
И така аз все се скитам,
следвам своята съдба.
нежно-синя като зов.
Вечер вдигам в небесата
млечните си примки в лов.
Денем съм светлинно смела,
в бездна спускам се, летя.
Нощем се заключвам със звездите
и в безумие крещя.
Сутрин с изгрева политам,
търся залез без тъга.
И така аз все се скитам,
следвам своята съдба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados
