4.09.2007 г., 14:35 ч.

Ден и нощ 

  Поезия
663 0 6
 Сутрин стъпвам по росата,
 нежно-синя  като  зов.
 Вечер вдигам в небесата
 млечните си примки в лов.

 Денем съм светлинно смела,
 в бездна спускам се, летя.
 Нощем се заключвам със звездите
 и  в  безумие    крещя.

 Сутрин с изгрева политам,
 търся залез  без  тъга.
 И така аз все се скитам,
 следвам своята съдба.
 
 

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??