23 июл. 2005 г., 00:09

Ден като ден

1K 0 3
Ден като ден.
Нищо различно.
РС, телефон и кафе.
Пръсти, клавиши,
стих носталгично
за плаж,
за вълни, за море.
Ден като ден.
Гъмжи суета.
Мравуняк
от хорски надежди.
Робот си,
робот с рутина,
оплетен в
житейската прежда.
Ден като ден.
Ще отмине и той.
Ще откъснеш поредния
миг в календара.
Последния,
ще те прати в покой...
Ден като ден ще е,
мама му стара.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...