23.07.2005 г., 0:09

Ден като ден

1K 0 3
Ден като ден.
Нищо различно.
РС, телефон и кафе.
Пръсти, клавиши,
стих носталгично
за плаж,
за вълни, за море.
Ден като ден.
Гъмжи суета.
Мравуняк
от хорски надежди.
Робот си,
робот с рутина,
оплетен в
житейската прежда.
Ден като ден.
Ще отмине и той.
Ще откъснеш поредния
миг в календара.
Последния,
ще те прати в покой...
Ден като ден ще е,
мама му стара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...