13 авг. 2010 г., 23:43

Ден след ден

811 0 3

 

 

 

               Ден след ден се изнизват

                      дни като мъниста!

                Остават ли следа, не знам,

                в отчаянието на живота

                       се изнизват дните

                 и потъват те

                          във вечен мрак!

               До болка са еднакво сиви,

               потъват дните в есенна мъгла

               и ето на - отчаянието скрито

               мълви лъжи и навява ни тъга.

               И ден след ден животът ни минава,

               сменяват се сезоните, годините летят...

               А всеки ден аз се питам,

               каква следа ще остави

                        животът ми в света...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Веси, много се радвам че стиха ти е харесал!
    Любо, благодаря ти за хубавите пожелания,
    а колкото за следите...те наистина избледяват,
    но понякога се завръщат отново в душата ти...
    Марина привет и
  • !!!
  • Всеки се е питал ,каква следа....Живей с душа...любов раздавай и не питай...истински обичай.....следите избледняват...!!!Поздрав Катя!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...