Aug 13, 2010, 11:43 PM

Ден след ден

  Poetry » Other
806 0 3

 

 

 

               Ден след ден се изнизват

                      дни като мъниста!

                Остават ли следа, не знам,

                в отчаянието на живота

                       се изнизват дните

                 и потъват те

                          във вечен мрак!

               До болка са еднакво сиви,

               потъват дните в есенна мъгла

               и ето на - отчаянието скрито

               мълви лъжи и навява ни тъга.

               И ден след ден животът ни минава,

               сменяват се сезоните, годините летят...

               А всеки ден аз се питам,

               каква следа ще остави

                        животът ми в света...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Веси, много се радвам че стиха ти е харесал!
    Любо, благодаря ти за хубавите пожелания,
    а колкото за следите...те наистина избледяват,
    но понякога се завръщат отново в душата ти...
    Марина привет и
  • !!!
  • Всеки се е питал ,каква следа....Живей с душа...любов раздавай и не питай...истински обичай.....следите избледняват...!!!Поздрав Катя!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...