16 авг. 2008 г., 11:25

Ден след ден

651 0 1
Ден след ден се събуждам с мисълта за теб,
нежният поглед на слънчеви лъчи ми напомня твоя поглед.
Полъхът на вятъра в лицето ми е като нежните ти ръце,
когато ме докосваш.
Гласът ти е като песен на птици,
все така красив и спокоен.
Твоята вяра в мен ми дава сили да продължавам напред...
 Но твоята любов е като буря в топъл летен ден,
 която пронизва със студен полъх лъчите на слънцето
 и отнема топлината в сърцето ми.
 Шумът от бурният вятър отнема
 гласа ти и песента на птиците.
 Буря, която отнема красотата на любовта
 и превръща всичко в МРАЧНА и ТЪМНА бездна.
И настъпва нощта, и пак си спомням за теб 
 и утринта, в която пак ще видя лъчите на слънцето и твоите очи,
 НО предпочитам да остана завинаги със затворени очи,
 отколкото да се събудя с този студ тъмна тъга от теб - 
        ЕДНА БЕЗМИЛОСТНА ЖЕНА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Питър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...