16 ago 2008, 11:25

Ден след ден

  Poesía » Otra
650 0 1
Ден след ден се събуждам с мисълта за теб,
нежният поглед на слънчеви лъчи ми напомня твоя поглед.
Полъхът на вятъра в лицето ми е като нежните ти ръце,
когато ме докосваш.
Гласът ти е като песен на птици,
все така красив и спокоен.
Твоята вяра в мен ми дава сили да продължавам напред...
 Но твоята любов е като буря в топъл летен ден,
 която пронизва със студен полъх лъчите на слънцето
 и отнема топлината в сърцето ми.
 Шумът от бурният вятър отнема
 гласа ти и песента на птиците.
 Буря, която отнема красотата на любовта
 и превръща всичко в МРАЧНА и ТЪМНА бездна.
И настъпва нощта, и пак си спомням за теб 
 и утринта, в която пак ще видя лъчите на слънцето и твоите очи,
 НО предпочитам да остана завинаги със затворени очи,
 отколкото да се събудя с този студ тъмна тъга от теб - 
        ЕДНА БЕЗМИЛОСТНА ЖЕНА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...