Ден след ден

16 ago 2008, 11:25

Poesía » Otra

540 0 1

Ден след ден се събуждам с мисълта за теб,
нежният поглед на слънчеви лъчи ми напомня твоя поглед.
Полъхът на вятъра в лицето ми е като нежните ти ръце,
когато ме докосваш.
Гласът ти е като песен на птици,
все така красив и спокоен.
Твоята вяра в мен ми дава сили да продължавам напред...
Но твоята любов е като буря в топъл летен ден,
която пронизва със студен полъх лъчите на слънцето
и отнема топлината в сърцето ми.
Шумът от бурният вятър отнема
гласа ти и песента на птиците.
Буря, която отнема красотата на любовта
и превръща всичко в МРАЧНА и ТЪМНА бездна.
И настъпва нощта, и пак си спомням за теб
и утринта, в която пак ще видя лъчите на слънцето и твоите очи,
НО предпочитам да остана завинаги със затворени очи,
отколкото да се събудя с този студ тъмна тъга от теб -
ЕДНА БЕЗМИЛОСТНА ЖЕНА.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

viki535 (Виктория Начева )

2009-03-17T14:59:11+02:00

Панко това е страшно БРАВО