16.08.2008 г., 11:25

Ден след ден

652 0 1
Ден след ден се събуждам с мисълта за теб,
нежният поглед на слънчеви лъчи ми напомня твоя поглед.
Полъхът на вятъра в лицето ми е като нежните ти ръце,
когато ме докосваш.
Гласът ти е като песен на птици,
все така красив и спокоен.
Твоята вяра в мен ми дава сили да продължавам напред...
 Но твоята любов е като буря в топъл летен ден,
 която пронизва със студен полъх лъчите на слънцето
 и отнема топлината в сърцето ми.
 Шумът от бурният вятър отнема
 гласа ти и песента на птиците.
 Буря, която отнема красотата на любовта
 и превръща всичко в МРАЧНА и ТЪМНА бездна.
И настъпва нощта, и пак си спомням за теб 
 и утринта, в която пак ще видя лъчите на слънцето и твоите очи,
 НО предпочитам да остана завинаги със затворени очи,
 отколкото да се събудя с този студ тъмна тъга от теб - 
        ЕДНА БЕЗМИЛОСТНА ЖЕНА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...