Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18080
25 апр. 2022 г., 10:31  

Денят догаря, стапя се нечуто... 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
358 8 15

Денят догаря, стапя се нечуто,
отмират бавно светлите лъчи.
Поляга на нощта луната в скута,
ветрецът притаен сега мълчи.

 

Обагрят златни нишки тишината,
а славеят не може да заспи.
Щом пролетта с магията позната
докосва неразлистени липи.

 

И тихичко магия пропълзява
по вените на стари дървеса.
Долавят дъхав цвят пчели в дъбрави
и клоните им голи, че не са.

 

И кръговратът земен има смисъл,
щом всичко се пробужда и кълни,
един поет небето е изписал -
нощта да скрие болки и вини.

 

Сега поляга в хладното си ложе,
спокоен е, от думите смирен.
Главата на възглаве ще положи,
бял облак от настъпващия ден.

 

,

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??