Patrizzia (Надежда Ангелова)
2062 18150
25.04.2022 г., 10:31 ч.  

Денят догаря, стапя се нечуто... 

  Поезия » Пейзажна, Философска
366 8 15

Денят догаря, стапя се нечуто,
отмират бавно светлите лъчи.
Поляга на нощта луната в скута,
ветрецът притаен сега мълчи.

 

Обагрят златни нишки тишината,
а славеят не може да заспи.
Щом пролетта с магията позната
докосва неразлистени липи.

 

И тихичко магия пропълзява
по вените на стари дървеса.
Долавят дъхав цвят пчели в дъбрави
и клоните им голи, че не са.

 

И кръговратът земен има смисъл,
щом всичко се пробужда и кълни,
един поет небето е изписал -
нощта да скрие болки и вини.

 

Сега поляга в хладното си ложе,
спокоен е, от думите смирен.
Главата на възглаве ще положи,
бял облак от настъпващия ден.

 

,

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??