Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
Apr 25, 2022, 10:31 AM  

Денят догаря, стапя се нечуто... 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
474 8 15

Денят догаря, стапя се нечуто,
отмират бавно светлите лъчи.
Поляга на нощта луната в скута,
ветрецът притаен сега мълчи.

 

Обагрят златни нишки тишината,
а славеят не може да заспи.
Щом пролетта с магията позната
докосва неразлистени липи.

 

И тихичко магия пропълзява
по вените на стари дървеса.
Долавят дъхав цвят пчели в дъбрави
и клоните им голи, че не са.

 

И кръговратът земен има смисъл,
щом всичко се пробужда и кълни,
един поет небето е изписал -
нощта да скрие болки и вини.

 

Сега поляга в хладното си ложе,
спокоен е, от думите смирен.
Главата на възглаве ще положи,
бял облак от настъпващия ден.

 

,

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??