9 дек. 2022 г., 12:08

Денят изглежда готви се за бал

617 4 11

Денят изглежда готви се за бал,
облечен е в одежди снежнобели,
след есенно подгизнали недели,
нощес сребрист снегът е навалял.

 

Окичени шпалир са засиял,
тополите – довчера тихо крели,
свенливо вятър сипе нежни трели...
Ни помен от чернилка, или кал.

 

Какво било е вече и не помни
градът - разперил ангелски крила.
Прозорците  са детски и огромни,

 

очи блестящи. Зима е дошла!
Единствено врабците са бездомни,
 безкрайна пак подхващат крамола̀...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Любимо ми е, защото със снежната си нежност ме пречиства и ме води с тихи стъпки към Рождество Христово
  • Все още е несбъднат сън за Тракия...
    При нас слънцето простира светла длан!
    Надежда(та)е в сакрално очакване:
    Сезона на любовта от желание е обладан...
    Поздравления, Надя!
  • Красива картина, която събужда носталгия по детството...
  • Най- прекрасно е, когато снегът вали, когато вече е навалял, но още е чистичък!Но това в градовете не се задържа дълго- става мръсен, после кишав и само затруднява... А в планината е самата приказка...Красив стих, Наде!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...