11 дек. 2006 г., 14:27

Денят ми е свеж...

800 0 10
Денят ми е свеж, и е светъл и топъл,
във очите  припява нежна усмивка.
Стъпвам с токчета ситно и влюбено
по тротоара просълзял от въздишка.
Открито и щедро флиртувам със вятъра,
докоснал косите ми с пръсти от спомени,
те ме галят и милват... и попиват очите, 
необятност на обич от извори чисти.
А небето със синя безбрежност, целува
на ръцете ми пръстите, нагоре издигнати,
от благодарност се просълзявам, и вярвам,
всяка дума е сбъдване... във измолване.
Всяка ласка и обич, навреме отдадена,
пак при мене се връща, усмихваща.
Имам още за даване от себе си сила,
имам още много любов... и  нежна закрила.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...