11 dic 2006, 14:27

Денят ми е свеж...

  Poesía
799 0 10
Денят ми е свеж, и е светъл и топъл,
във очите  припява нежна усмивка.
Стъпвам с токчета ситно и влюбено
по тротоара просълзял от въздишка.
Открито и щедро флиртувам със вятъра,
докоснал косите ми с пръсти от спомени,
те ме галят и милват... и попиват очите, 
необятност на обич от извори чисти.
А небето със синя безбрежност, целува
на ръцете ми пръстите, нагоре издигнати,
от благодарност се просълзявам, и вярвам,
всяка дума е сбъдване... във измолване.
Всяка ласка и обич, навреме отдадена,
пак при мене се връща, усмихваща.
Имам още за даване от себе си сила,
имам още много любов... и  нежна закрила.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...