11 dic 2006, 14:27

Денят ми е свеж...

  Poesía
798 0 10
Денят ми е свеж, и е светъл и топъл,
във очите  припява нежна усмивка.
Стъпвам с токчета ситно и влюбено
по тротоара просълзял от въздишка.
Открито и щедро флиртувам със вятъра,
докоснал косите ми с пръсти от спомени,
те ме галят и милват... и попиват очите, 
необятност на обич от извори чисти.
А небето със синя безбрежност, целува
на ръцете ми пръстите, нагоре издигнати,
от благодарност се просълзявам, и вярвам,
всяка дума е сбъдване... във измолване.
Всяка ласка и обич, навреме отдадена,
пак при мене се връща, усмихваща.
Имам още за даване от себе си сила,
имам още много любов... и  нежна закрила.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...