В денят на истината всички идват,
понесли на ръцете си цветя.
Дъждът вали. Не мога да ви видя!
А може би съм само поводът сега...
Къде намерихте градини?!
Аз цял живот ги чаках тез цветя!
Но нищо, всичко, ще отмине,
ще легна в черната земя.
В денят на истината искам да съм жив!
Да ви прегръщам и обичам!
Не там с костюма сив,
с цветя от вас накичен. ...