12.05.2019 г., 13:46  

Денят на истината

1.2K 0 1

В денят на истината всички идват,

понесли на ръцете си цветя.

Дъждът вали. Не мога да ви видя!

А може би съм само поводът сега...

 

Къде намерихте градини?!

Аз цял живот ги чаках тез цветя!

Но нищо, всичко, ще отмине,

ще легна в черната земя.

 

В денят на истината искам да съм жив!

Да ви прегръщам и обичам!

Не там с костюма сив,

с цветя от вас накичен.

 

______________________________

 

😢!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...