12.05.2019 г., 13:46  

Денят на истината

1.2K 0 1

В денят на истината всички идват,

понесли на ръцете си цветя.

Дъждът вали. Не мога да ви видя!

А може би съм само поводът сега...

 

Къде намерихте градини?!

Аз цял живот ги чаках тез цветя!

Но нищо, всичко, ще отмине,

ще легна в черната земя.

 

В денят на истината искам да съм жив!

Да ви прегръщам и обичам!

Не там с костюма сив,

с цветя от вас накичен.

 

______________________________

 

😢!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...