15 авг. 2023 г., 07:47

Денят на Марийчето

626 0 0

 

 

Голяма Богородица е, а навън вали.

Звъни църковната камбана.

Лятото преваля, живота наш и той, нали?

Под летния дъждец вървим със тебе  двама.

 

Ухаят силно влажните треви,

на младост, сладост, сбъднала се пролет.

Вървим си през града и все вали, вали,

че иска ни се да сме като птици в полет.

 

Да полетим над долини и рътлини,

далеч от хорските ламтежи, страхове.

Със вятъра да спорим и мълчим,

и да се реем в синьото небе.

 

Ще си летим из чистия Всемир,

за дълго, чак докле се свечери.

На пухест облак ще приседнем най-подир,

и ще броим искрящите звезди.

 

Към призори във утрешната здрач,

ще кацнем тихо в нашия  си град.

Дъждът ще е отминал някъде към изтока, обаче,

в сърцата  си ще носим целия  бял свят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...