15.08.2023 г., 7:47

Денят на Марийчето

624 0 0

 

 

Голяма Богородица е, а навън вали.

Звъни църковната камбана.

Лятото преваля, живота наш и той, нали?

Под летния дъждец вървим със тебе  двама.

 

Ухаят силно влажните треви,

на младост, сладост, сбъднала се пролет.

Вървим си през града и все вали, вали,

че иска ни се да сме като птици в полет.

 

Да полетим над долини и рътлини,

далеч от хорските ламтежи, страхове.

Със вятъра да спорим и мълчим,

и да се реем в синьото небе.

 

Ще си летим из чистия Всемир,

за дълго, чак докле се свечери.

На пухест облак ще приседнем най-подир,

и ще броим искрящите звезди.

 

Към призори във утрешната здрач,

ще кацнем тихо в нашия  си град.

Дъждът ще е отминал някъде към изтока, обаче,

в сърцата  си ще носим целия  бял свят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...