21 мая 2019 г., 14:05

Денят, във който ...

660 0 0

Денят, във който ...

 

О, как искам всички дни
да бъдат като този:
зелената вълна да хвана
и липсата на тежък трафик,
петднадесет минути
преди насрочената среща
да паркирам,
и в първия изпречил се
салон за красота,
без запазен час,
фризьорката да ме приеме
и докато ме подстригва,
първи номер,
да си говорим с нея за любими филми!
Тя, за "Девет седмици и половина",
аз, за онзи неувяхващ кадър в "Амадеус",
на играещия с ноти Моцарт,
върху билярдна маса,
с топка метроном.

 

- Да бяхте влезнали с колата вътре!
- Да бях актьора Белмондо, да вляза,
  но не съм.
  Обаче да Ви кажа
  и така ми е добре,
  защото се харесвам,
  когато се погледна
  в огледалото
  пред мен!

 

О, как искам всички дни
да бъдат като този:
с метрото под земята
и после пет минути пеш
да стигна пак до третия етаж,
където свои филми прожектирам,
и където най-накрая да открия
онзи кадър, в който виждам
нещо истинско и хубаво за мен,
и да знам, че никой, никога
от тук нататък няма сила,
радостта от тази истина
да помрачи!

 

Освен самият аз.

 

   Освен
             самият аз.

 

Денят, във който
всяка стъпка е на място,
всяка мисъл е прегръдка,
всяко вдишване растеж!

 

Денят, във който
всеки звук и светлосянка,
всяка стотна от секунда,
всяка песъчинка, всеки атом,
изобщо всичко, 
до най-неразличимия градивен елемент,
са част от нещо
много по-голямо и красиво,
от самия мен!

 

Денят, във който се усмихвам

жизнерадостен
като дете,
пред купа ягоди във юнско утро,
защото зная с цялото си същество,
отвътре засияло:
докъде
с метрото може да се стигне!

 

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...