Денят затвори своите очи...
прозина се в смрачаващата тишина,
уморено се отпусна и заспа.
Дойде нощта със устни жадни,
смугла кожа, коси от абанос,
красива, буйна, очи отворени
да не пропусне своят коз...
Белот на четири ръце,
или е покер все едно...
Комар е разиграла тя,
между живота и смърта.
Много пуши, бутилки пресуши.
И на разсъмване, ни с грим, ни с пудра...
не може с нищо да прикрие.
Лъчите осветиха тялото и.
Светлината безжалостно разкри...
следи от нейните пороци...
Денят е бодър, свеж и чист.
И идва със усмивка да ви каже,
че тази "Нощ" ужасно се напи
оттегли се в покоите си...
Той носи във ръката, сноп лъчи,
подарък след кошмари нежелани.
отмахва болка и тъга, и ви приканва
във своите радостни палати...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
за помощта!