2 нояб. 2006 г., 10:33

Денят затвори своите очи... 

  Поэзия
735 0 7
Денят затвори своите очи,
прозина се в смрачаващата тишина,
уморено се отпусна и заспа.
Дойде нощта със устни жадни,
смугла кожа, коси от абанос,
красива, буйна, очи отворени
да не пропусне своят коз...
Белот на четири ръце,
или е покер все едно...
Комар е разиграла тя,
между живота и смърта.
Много пуши, бутилки пресуши.
И на разсъмване, ни с грим, ни с пудра...
не може с нищо да прикрие.
Лъчите осветиха тялото и.
Светлината безжалостно разкри...
следи от нейните пороци...
Денят е бодър, свеж и чист.
И идва със усмивка да ви каже,
че тази "Нощ" ужасно се напи
оттегли се в покоите си...
Той носи във ръката, сноп лъчи,
подарък след кошмари нежелани.
отмахва болка и тъга, и ви приканва
във своите радостни палати...


  


© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??